Рибите трябва да променят начина си на плаване, за да се движат нагоре и надолу под водата. И това е критично, защото ако нямат способността да се позиционират във водата, може или всички да лежат на дъното на езерото на потъналите, или всички да плуват на повърхността му. Ако беше така, щеше да им е трудно да плуват наоколо, да намират храна за ядене и да останат скрити от други животни, които биха искали да ги изядат. За щастие, рибите имат отделна част в анатомията си, която им помага да увеличат плаваемостта; това се нарича газов мехур.
Газовият мехур, известен като плавателен мехур при рибите (в основата си има същата структура), е вид специална торба, пълна с въздух в много риби и някои жаби. Можете да си го представите като малък балон, който се пълни с газ, произведен от самата риба. Този газ помага на рибите да имат стабилност, когато са във вода. Газовият мехур на някои риби е свързан със стомаха, докато при други риби той е свободен да плава и да потъва сам. Този орган обаче е много важен за рибите — той им помага да се движат под водата.
Ако рибата иска да плува нагоре или да потъне малко надолу, тя контролира колко газ има в пикочния й мехур. Когато рибата добави повече газ към пикочния мехур, това ги прави по-плаващи и те започват да се издигат нагоре през водния стълб. Ако обаче изригне достатъчно газ от пикочния си мехур, той се издухва и става по-плътен от водата и се свлича към дъното. Рибите имат специални мускули и нерви около газовия мехур, които им позволяват да го правят. И тези мускули си сътрудничат, за да поддържат баланса на рибата, като й дават контрол над количеството газ в пикочния мехур, така че да може да плува, където, по дяволите, поиска, да плъзне право върху други риби!
Риба дъждовна бъчва вода са невероятно полезни, защото животните, които живеят във вода, изпитват толкова трудности да оцелеят без нея. Рибите често трябва да плуват на различни дълбочини и да се адаптират към много различни ситуации в подводния свят, като могат да контролират своята плаваемост. Това е много полезно нещо за тях, защото те могат да използват това, за да избягат от своите хищници, които биха искали да ги изядат в дълбините, да получат необходимата за живота храна и да изследват нови области на океана. И тъй като могат да се носят и високо във водата, рибите имат лукса да станат още по-водни; давайки им перки за плуване и дълги стройни тела, за да плуват още по-бързо.
Газови мехури при риби и жаби от How It Works the science of animals full length prepublication_NOTIFY DIANA WAGNER+'&item_image_fulltext.contentType+' — ResearchGate
В зависимост от конкретния вид риба или жаба, газовият мехур може да има различна форма и размер. Може да е обикновена торбичка, идеално кръгла или иначе сложно сгъната. Този газ може да бъде или кислород, азот или комбинация от различни газове. Но варира в зависимост от видовете риби и жаби и техните местообитания.
Газовият мехур присъства в повечето риби и се намира близо до гръбначния мозък и също е свързан със стомаха. Този орган е известен като плавателен мехур и рибите имат специализирани мускули, които им позволяват да контролират този обем газ. След това има жаба, която също има газов мехур, но газовият им мехур е по-скоро като бял дроб. Този горен бял дроб не само им дава възможност да контролират своята плаваемост, но също така действа като дихателен орган. Жабите получават кислород по различен начин, защото могат да го приемат през белите дробове и кожата си.